Догаря и последната молитва,
топи се восъкът, а с него и надеждата.
Църковен тътен във душите ни звучи,
че свършват всички тържества
на езическите божества.
Иконите скърбят за съдбата,
оплакват ни нас, клетите грешници!
Че пада малодушно духът, вървейки по път,
предава се тяло и плът.
Ангелически хорове огласяват небесата,
сини и безоблачни - мир и покой...
© Милица Игнатова Всички права запазени