25 янв. 2008 г., 12:35

Две по деветнайсет

973 0 5
 

Две по деветнайсет*

 

Два по деветнайсет спомена смешни

надничат зад лявото рамо,

за лудости детски и пламенни срещи...

Били ли са истински или измама са само?

 

Две по деветнайсет лета се римуват,

ритмични със лютите зими.

Прилив и отлив в прегръдка танцуват

вече трийсет и осем години.

 

Два по деветнайсет танца флиртуват

със струните малки на нежна китара,

 в очите сълзи през смях се редуват,

докато разлистваш албумите стари.

 

Две по деветнайсет пиеси различни

поставят се вече сезон след сезон...

Артисти играят във роли сценични

и сменят костюми с ярък апломб.

 

Две по деветнайсет цветни дъги

разтварят се днес в 38 грейнали свещи.

Звън на чаши и безброй светлини

те посрещат със нови надежди.

 

*Стихотворението е посветено на рождения ден на моя приятел, а две по деветнайсет е възрастта, на която става - 38 години, които са всъщност две по деветнайсет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади, чудесно е!!!За първи път те чета, и съм очарована!!!Браво!!
  • За пръв път попадам на твой стих, впечатлена съм!!!
    Страхотно е!
  • Красиво и талантливо посвещение!!!
    Нека ти е жив и здрав и много да те обича!
  • Хубаво посвещение, Влади!!! Поздравления!!!
  • Прекрасно посвещение! Прекрасно описание на истински живот!
    "Прилив и отлив в прегръдка танцуват"

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...