Две по деветнайсет
Две по деветнайсет*
Два по деветнайсет спомена смешни
надничат зад лявото рамо,
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само?
Две по деветнайсет лета се римуват,
ритмични със лютите зими.
Прилив и отлив в прегръдка танцуват
вече трийсет и осем години.
Два по деветнайсет танца флиртуват
със струните малки на нежна китара,
в очите сълзи през смях се редуват,
докато разлистваш албумите стари.
Две по деветнайсет пиеси различни
поставят се вече сезон след сезон...
Артисти играят във роли сценични
и сменят костюми с ярък апломб.
Две по деветнайсет цветни дъги
разтварят се днес в 38 грейнали свещи.
Звън на чаши и безброй светлини
те посрещат със нови надежди.
*Стихотворението е посветено на рождения ден на моя приятел, а две по деветнайсет е възрастта, на която става - 38 години, които са всъщност две по деветнайсет!
© Владислава All rights reserved.
