25.01.2008 г., 12:35

Две по деветнайсет

972 0 5
 

Две по деветнайсет*

 

Два по деветнайсет спомена смешни

надничат зад лявото рамо,

за лудости детски и пламенни срещи...

Били ли са истински или измама са само?

 

Две по деветнайсет лета се римуват,

ритмични със лютите зими.

Прилив и отлив в прегръдка танцуват

вече трийсет и осем години.

 

Два по деветнайсет танца флиртуват

със струните малки на нежна китара,

 в очите сълзи през смях се редуват,

докато разлистваш албумите стари.

 

Две по деветнайсет пиеси различни

поставят се вече сезон след сезон...

Артисти играят във роли сценични

и сменят костюми с ярък апломб.

 

Две по деветнайсет цветни дъги

разтварят се днес в 38 грейнали свещи.

Звън на чаши и безброй светлини

те посрещат със нови надежди.

 

*Стихотворението е посветено на рождения ден на моя приятел, а две по деветнайсет е възрастта, на която става - 38 години, които са всъщност две по деветнайсет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, чудесно е!!!За първи път те чета, и съм очарована!!!Браво!!
  • За пръв път попадам на твой стих, впечатлена съм!!!
    Страхотно е!
  • Красиво и талантливо посвещение!!!
    Нека ти е жив и здрав и много да те обича!
  • Хубаво посвещение, Влади!!! Поздравления!!!
  • Прекрасно посвещение! Прекрасно описание на истински живот!
    "Прилив и отлив в прегръдка танцуват"

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...