Дядо Добри
Дядо Добри
Застанал пред храма с превита снага,
протегнал за помощ той своята ръка.
Не моли за себе си а за нещо добро,
да запали с примера си едно общество.
Протегна се към него мъничка ръка,
едно прекрасно, мъничко и усмихнато дете.
Паричка пусна в празната му шапка,
а той целуна двете му ръце.
Изпълнил си сърцето с доброта,
пътуваш всеки ден своят път пеша,
за едно добро начинание
преследваш една несбъдната мечта
в живот изпълнен с мъка и страдание.
Добро е Човече и твоето име
ти там си и лято, пролет, есен и зиме.
Събираш и даряваш надежда и вяра една,
за по-добър живот Тук и Сега.
Един обикновен и побелял Човек,
с ценностите от миналия век
с вяра че даже и сега
те в нас са скрити в дълбока самота.
Вяра, Надежда и Любов
в нас, в нашите сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
