Oct 19, 2015, 6:18 PM

Дядо Добри 

  Poetry » Civilian
1837 1 2

                                                          Дядо Добри

 

Застанал пред храма  с превита снага,

протегнал за помощ  той своята ръка.

Не моли за себе си а за нещо добро,

да запали с примера си едно общество.

 

Протегна се към него мъничка ръка,

едно прекрасно, мъничко и усмихнато дете.

Паричка пусна в празната му шапка,

а той целуна двете му ръце.

 

Изпълнил си сърцето с доброта,

пътуваш всеки ден своят път пеша,

за едно добро начинание

преследваш една несбъдната мечта

в живот изпълнен с мъка и страдание.

 

Добро е Човече и твоето име

ти там си и лято, пролет, есен и зиме.

Събираш и даряваш надежда и вяра една,

за по-добър живот Тук и Сега.

 

Един обикновен и побелял Човек,

с ценностите от миналия век

с вяра че даже и сега

те в нас са скрити в дълбока самота.

Вяра, Надежда и Любов

в нас, в нашите сърца.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти.Това е един велик българин който събира средства за реставрацията на храм А.Невски и ги дарява.
  • Не моли за себе си а за нещо добро...Трогателно.Аз не знае историята на
    Дядо Добри.Хареса ми начина по които тече мисълта.Браво!
Random works
: ??:??