4 февр. 2012 г., 17:49

Дядо - калпазанин

892 0 9

ДЯДО - КАЛПАЗАНИН

 

Калпазани бяхме,

тичахме, играхме!

Пакости за всеки ден

имаше от мен...

 

Не слушахме старчоци,

нито пък уроци!

Ядове създавах,

бягах, падах, ставах...

 

Жаби пъхах във леглото

до на баба ми ухото...

Но батко ми си знаеше -

цял живот си траеше!

 

Дядо ми пък мишки

трябваше и да търпи -

и едничка нощ спокойна

не можа да се наспи!

 

Ала дядо съм сега

и безсъние ме мъчи -

със студената вода

внукът ме научи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...