Feb 4, 2012, 5:49 PM

Дядо - калпазанин

893 0 9

ДЯДО - КАЛПАЗАНИН

 

Калпазани бяхме,

тичахме, играхме!

Пакости за всеки ден

имаше от мен...

 

Не слушахме старчоци,

нито пък уроци!

Ядове създавах,

бягах, падах, ставах...

 

Жаби пъхах във леглото

до на баба ми ухото...

Но батко ми си знаеше -

цял живот си траеше!

 

Дядо ми пък мишки

трябваше и да търпи -

и едничка нощ спокойна

не можа да се наспи!

 

Ала дядо съм сега

и безсъние ме мъчи -

със студената вода

внукът ме научи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...