Дядо - калпазанин
ДЯДО - КАЛПАЗАНИН
Калпазани бяхме,
тичахме, играхме!
Пакости за всеки ден
имаше от мен...
Не слушахме старчоци,
нито пък уроци!
Ядове създавах,
бягах, падах, ставах...
Жаби пъхах във леглото
до на баба ми ухото...
Но батко ми си знаеше -
цял живот си траеше!
Дядо ми пък мишки
трябваше и да търпи -
и едничка нощ спокойна
не можа да се наспи!
Ала дядо съм сега
и безсъние ме мъчи -
със студената вода
внукът ме научи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени
