Дъх на мъртви рози
Дъх на мъртви рози
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга. Не ухаят тези рози
мъртви свели са глави,
клюмат над сивата земя
над гробовете, над смъртта. Дъх на мъртви рози
опияняващо сами в нощта,
дъх отровен във тъга,
дъх над плачеща земя.
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга. Не ухаят тези рози
мъртви свели са глави,
клюмат над сивата земя
над гробовете, над смъртта. Дъх на мъртви рози
опияняващо сами в нощта,
дъх отровен във тъга,
дъх над плачеща земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Тонева Все права защищены
