Nov 15, 2006, 6:40 PM

Дъх на мъртви рози

  Poetry
1.1K 0 7
Дъх на мъртви рози
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга.   Не ухаят тези рози
мъртви свели са глави,
клюмат над сивата земя
над гробовете, над смъртта.   Дъх на мъртви рози
опияняващо сами в нощта,
дъх отровен във тъга,
дъх над плачеща земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...