laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
20 июл. 2018 г., 10:59

Дъжд 

  Поэзия
298 1 4

По стълба дъждовна пълзи все надолу

една недоспала въздишка

и нечие име и мокро, и голо

заплита в дъждовната нишка.

 

Светът се страхува (на капки разсечен)

от песен на плачещи птици.

Днес няма любов. И не съществува

копнежът в две плахи зеници.

 

Ужсният дъжд. Как неистово свети!

Как в светъл рефрен ще удави

последният спомен за теб и ръцете,

които ме викат и правят

 

нощта ми по-бяла, деня ми по-летен.

Завива ме с нова надежда.

Ужсният дъжд е така мимолетен,

че пак ще се влюбя изглежда.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво, Нинче...мелодично и стегнато като израз...нищо не е в повече и нищо не липсва...мечтая си да мога като теб. Прегръдки!
  • Харесвам думите ти.
  • Много хубаво!
  • Удоволствие е да Ви чета! Вие сте невероятен откривател!
Предложения
: ??:??