23 февр. 2020 г., 23:27

Дъждовен акварел

937 4 9

 

Под дъжда, три старици продават цветя.

Разговарят по навик. За близки починали,

за цената на хляба, за ланския сняг,

за проблеми, които с децата си имат.

 

Не обръщат внимание на студа.

Поразтриват си дланите, да ги затоплят.

Като в самодивско хоро под дъжда,

със крака несъзнателно, бавно потропват.

 

Със беззъби усмивки си правят реклама.

Пооправят цветята във кофите. Милват ги.

И от техния свеж, ароматен нектар

събират мед да си подслаждат зимата…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря приятели... Бъдете здрави!
  • С най-съвършен стих, Доче си нарисувала една реална картина, която можем да видим на много места! С умиление я гледаме, радваме се и на цветята, и рядко се замисляме, че тя изразява и съдби човешки- там под дъжда се обсъждат проблемите, докато чакат клиенти...Така си го разказала, че го преживях с тях....
  • Поздравления, Дочка! Докосващо!
  • Много философия извлечена от реалността.
    Поздравление1
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...