23 февр. 2020 г., 23:27

Дъждовен акварел

938 4 9

 

Под дъжда, три старици продават цветя.

Разговарят по навик. За близки починали,

за цената на хляба, за ланския сняг,

за проблеми, които с децата си имат.

 

Не обръщат внимание на студа.

Поразтриват си дланите, да ги затоплят.

Като в самодивско хоро под дъжда,

със крака несъзнателно, бавно потропват.

 

Със беззъби усмивки си правят реклама.

Пооправят цветята във кофите. Милват ги.

И от техния свеж, ароматен нектар

събират мед да си подслаждат зимата…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря приятели... Бъдете здрави!
  • С най-съвършен стих, Доче си нарисувала една реална картина, която можем да видим на много места! С умиление я гледаме, радваме се и на цветята, и рядко се замисляме, че тя изразява и съдби човешки- там под дъжда се обсъждат проблемите, докато чакат клиенти...Така си го разказала, че го преживях с тях....
  • Поздравления, Дочка! Докосващо!
  • Много философия извлечена от реалността.
    Поздравление1
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...