23.02.2020 г., 23:27

Дъждовен акварел

940 4 9

 

Под дъжда, три старици продават цветя.

Разговарят по навик. За близки починали,

за цената на хляба, за ланския сняг,

за проблеми, които с децата си имат.

 

Не обръщат внимание на студа.

Поразтриват си дланите, да ги затоплят.

Като в самодивско хоро под дъжда,

със крака несъзнателно, бавно потропват.

 

Със беззъби усмивки си правят реклама.

Пооправят цветята във кофите. Милват ги.

И от техния свеж, ароматен нектар

събират мед да си подслаждат зимата…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря приятели... Бъдете здрави!
  • С най-съвършен стих, Доче си нарисувала една реална картина, която можем да видим на много места! С умиление я гледаме, радваме се и на цветята, и рядко се замисляме, че тя изразява и съдби човешки- там под дъжда се обсъждат проблемите, докато чакат клиенти...Така си го разказала, че го преживях с тях....
  • Поздравления, Дочка! Докосващо!
  • Много философия извлечена от реалността.
    Поздравление1
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...