Feb 23, 2020, 11:27 PM

Дъждовен акварел

933 4 9

 

Под дъжда, три старици продават цветя.

Разговарят по навик. За близки починали,

за цената на хляба, за ланския сняг,

за проблеми, които с децата си имат.

 

Не обръщат внимание на студа.

Поразтриват си дланите, да ги затоплят.

Като в самодивско хоро под дъжда,

със крака несъзнателно, бавно потропват.

 

Със беззъби усмивки си правят реклама.

Пооправят цветята във кофите. Милват ги.

И от техния свеж, ароматен нектар

събират мед да си подслаждат зимата…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря приятели... Бъдете здрави!
  • С най-съвършен стих, Доче си нарисувала една реална картина, която можем да видим на много места! С умиление я гледаме, радваме се и на цветята, и рядко се замисляме, че тя изразява и съдби човешки- там под дъжда се обсъждат проблемите, докато чакат клиенти...Така си го разказала, че го преживях с тях....
  • Поздравления, Дочка! Докосващо!
  • Много философия извлечена от реалността.
    Поздравление1
  • Хареса ми.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....