Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа.
Поразтриват си дланите, да ги затоплят.
Като в самодивско хоро под дъжда,
със крака несъзнателно, бавно потропват.
Със беззъби усмивки си правят реклама.
Пооправят цветята във кофите. Милват ги.
И от техния свеж, ароматен нектар
събират мед да си подслаждат зимата…