29.04.2023 г., 12:37  

Дъждовна молитва

1.1K 3 9

Дъждовно е отвътре, слънце грее

навън, а в мене тихо си вали

и пада дъжд любим и чудодеен,

вали, и все по-малко ме боли.

 

Боли ме, но различно и по-меко

и всяка капка носи благодат,

и търси, и намира в мен човека,

и чувствата се къпят и растат

 

зелени, по-зелени и по-чисти,

усетили небесната любов,

дошла сред болката да ме разлисти,

дочула тихия молитвен зов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Иржи! Думите ти са като топли дъждовни капки
    Благодаря, Миночка! Дъждът носи радост, утеха и надежда
  • Хареса ми стихът, Миленче. Дъждът пречиства и носи благодат. Пожелавам ти успех в предизвикателство и те подкрепям.
  • Добре си избрала дъждът като метафора на надеждата, Милена! Както той е жизнено важен и за природата и за всяка жива твар, така и надеждата е живителната сила, за да оцелее човек! Адмирации за целия стих, само с две изречения!
  • Благодаря, Скитнице! Свежо пролетно-зелено настроение ти пожелавам
  • Пречестващи дъждовни капки!
    Успех, зеленичко!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....