Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко
и всяка капка носи благодат,
и търси, и намира в мен човека,
и чувствата се къпят и растат
зелени, по-зелени и по-чисти,
усетили небесната любов,
дошла сред болката да ме разлисти,
дочула тихия молитвен зов.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
