Дъждът
Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан
да хване всичките ми мисли.
Опитва се едвам-едвам
една тъга да се разлисти.
И мокра от дъжда напук
душата светва в изнемога.
Почти без звук, почти без звук
разсейва се една тревога.
А пролетната тишина
се стича бавно върху мене.
Тупти без есенна вина
сърцето ми разполовено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
