Дъждът
Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан
да хване всичките ми мисли.
Опитва се едвам-едвам
една тъга да се разлисти.
И мокра от дъжда напук
душата светва в изнемога.
Почти без звук, почти без звук
разсейва се една тревога.
А пролетната тишина
се стича бавно върху мене.
Тупти без есенна вина
сърцето ми разполовено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
