Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан
да хване всичките ми мисли.
Опитва се едвам-едвам
една тъга да се разлисти.
И мокра от дъжда напук
душата светва в изнемога.
Почти без звук, почти без звук
разсейва се една тревога.
А пролетната тишина
се стича бавно върху мене.
Тупти без есенна вина
сърцето ми разполовено.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
