Сърцето ми разполови
дъждът с прозрачната си песен.
Шептят невинните върби,
че пролет е, а не е есен.
Зеленото протяга длан
да хване всичките ми мисли.
Опитва се едвам-едвам
една тъга да се разлисти.
И мокра от дъжда напук
душата светва в изнемога.
Почти без звук, почти без звук
разсейва се една тревога. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up