Дъждът ме научи така
когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога
да плача с усмивка
от сърцето реката горчива
руква без да я видиш
и не спира дъждът във очите ми
затова погледни ме
когато дъждът спре
ще ме няма
за да не виждаш сълзите
от мъката скрита
нагнетенa
със болка изваяна
аз вече мога
да плача без сълзи
дъждът ме научи така
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
