когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога
да плача с усмивка
от сърцето реката горчива
руква без да я видиш
и не спира дъждът във очите ми
затова погледни ме
когато дъждът спре
ще ме няма
за да не виждаш сълзите
от мъката скрита
нагнетенa
със болка изваяна
аз вече мога
да плача без сълзи
дъждът ме научи така
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
