когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога
да плача с усмивка
от сърцето реката горчива
руква без да я видиш
и не спира дъждът във очите ми
затова погледни ме
когато дъждът спре
ще ме няма
за да не виждаш сълзите
от мъката скрита
нагнетенa
със болка изваяна
аз вече мога
да плача без сълзи
дъждът ме научи така
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
