когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога
да плача с усмивка
от сърцето реката горчива
руква без да я видиш
и не спира дъждът във очите ми
затова погледни ме
когато дъждът спре
ще ме няма
за да не виждаш сълзите
от мъката скрита
нагнетенa
със болка изваяна
аз вече мога
да плача без сълзи
дъждът ме научи така
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
