когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога
да плача с усмивка
от сърцето реката горчива
руква без да я видиш
и не спира дъждът във очите ми
затова погледни ме
когато дъждът спре
ще ме няма
за да не виждаш сълзите
от мъката скрита
нагнетенa
със болка изваяна
аз вече мога
да плача без сълзи
дъждът ме научи така
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
