ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
16.07.2022 г., 7:09  

Дъждът ме научи така

815 1 3

когато сълзите

се губят в дъжда

и сливат се капки

по лицето ми обляно

 

тогава аз мога

да плача с усмивка 

от сърцето реката горчива

руква без да я видиш

и не спира дъждът във очите ми

затова погледни ме

 

когато дъждът спре

ще ме няма

за да не виждаш сълзите

от мъката скрита

нагнетенa

със болка изваяна

 

аз вече мога

да плача без сълзи

дъждът ме научи така

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0