Дъждът ме облича
Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме.
Издигаш ме високо
и завърташ,
косите шибат по лицето мокри,
краката ми са в кал и локви,
ръцете ми разперени те хващат...
Целуваш слепоочията, дъжд,
размиваш маската ненужна,
ще стана истинска, безцветна,
ще изпера сълзите си със твойте капки.
Въртя се бързо, но усещам,
как ти ме преобличаш,
и се връщам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
