Na-aN (Милена)
27 464
19 мая 2009 г., 12:11

Дъждът ме облича 

  Поэзия » Пейзажная
655 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд

и музиката,

чувам те да тичаш по асфалта.

Сега изричам любовта

към тебе, дъжд. Обличаш ме.

Издигаш ме високо

и завърташ,

косите шибат по лицето мокри,

краката ми са в кал и локви,

ръцете ми разперени те хващат...

Целуваш слепоочията, дъжд,

размиваш маската ненужна,

ще стана истинска, безцветна,

ще изпера сълзите си със твойте капки.

Въртя се бързо, но усещам,

как ти ме преобличаш,

и се връщам.

© Милена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново силна образност!
    Великолепно!
    Пиши по-често
  • пак си пила бира, която от сърцето ти извира
    красота, а не някаква си срамота!
    обичайки се обособяваме, след което се прости,
    тегли една цветиста и поспи
  • И аз се радвам, че имам възможността пак да пиша. Благодаря ти за топлото посрещане отново!
  • Затъжих се за теб!
    Но се радвам, че имам възможността отново да те чета!
  • идея - един път!
Предложения
: ??:??