Na-aN (Милена)
27 464
19.05.2009 г., 12:11 ч.

Дъждът ме облича 

  Поезия » Пейзажна
654 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд

и музиката,

чувам те да тичаш по асфалта.

Сега изричам любовта

към тебе, дъжд. Обличаш ме.

Издигаш ме високо

и завърташ,

косите шибат по лицето мокри,

краката ми са в кал и локви,

ръцете ми разперени те хващат...

Целуваш слепоочията, дъжд,

размиваш маската ненужна,

ще стана истинска, безцветна,

ще изпера сълзите си със твойте капки.

Въртя се бързо, но усещам,

как ти ме преобличаш,

и се връщам.

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново силна образност!
    Великолепно!
    Пиши по-често
  • пак си пила бира, която от сърцето ти извира
    красота, а не някаква си срамота!
    обичайки се обособяваме, след което се прости,
    тегли една цветиста и поспи
  • И аз се радвам, че имам възможността пак да пиша. Благодаря ти за топлото посрещане отново!
  • Затъжих се за теб!
    Но се радвам, че имам възможността отново да те чета!
  • идея - един път!
Предложения
: ??:??