19.05.2009 г., 12:11

Дъждът ме облича

894 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд

и музиката,

чувам те да тичаш по асфалта.

Сега изричам любовта

към тебе, дъжд. Обличаш ме.

Издигаш ме високо

и завърташ,

косите шибат по лицето мокри,

краката ми са в кал и локви,

ръцете ми разперени те хващат...

Целуваш слепоочията, дъжд,

размиваш маската ненужна,

ще стана истинска, безцветна,

ще изпера сълзите си със твойте капки.

Въртя се бързо, но усещам,

как ти ме преобличаш,

и се връщам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново силна образност!
    Великолепно!
    Пиши по-често
  • пак си пила бира, която от сърцето ти извира
    красота, а не някаква си срамота!
    обичайки се обособяваме, след което се прости,
    тегли една цветиста и поспи
  • И аз се радвам, че имам възможността пак да пиша. Благодаря ти за топлото посрещане отново!
  • Затъжих се за теб!
    Но се радвам, че имам възможността отново да те чета!
  • идея - един път!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...