Na-aN (Милена)
27 464
May 19, 2009, 12:11 PM

Дъждът ме облича 

  Poetry » Landscape
684 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд

и музиката,

чувам те да тичаш по асфалта.

Сега изричам любовта

към тебе, дъжд. Обличаш ме.

Издигаш ме високо

и завърташ,

косите шибат по лицето мокри,

краката ми са в кал и локви,

ръцете ми разперени те хващат...

Целуваш слепоочията, дъжд,

размиваш маската ненужна,

ще стана истинска, безцветна,

ще изпера сълзите си със твойте капки.

Въртя се бързо, но усещам,

как ти ме преобличаш,

и се връщам.

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново силна образност!
    Великолепно!
    Пиши по-често
  • пак си пила бира, която от сърцето ти извира
    красота, а не някаква си срамота!
    обичайки се обособяваме, след което се прости,
    тегли една цветиста и поспи
  • И аз се радвам, че имам възможността пак да пиша. Благодаря ти за топлото посрещане отново!
  • Затъжих се за теб!
    Но се радвам, че имам възможността отново да те чета!
  • идея - един път!
Random works
: ??:??