Дъждът ме облича

May 19, 2009, 12:11 PM

Poetry » Landscape

750 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме.
Издигаш ме високо
и завърташ,
косите шибат по лицето мокри,
краката ми са в кал и локви,
ръцете ми разперени те хващат...
Целуваш слепоочията, дъжд,
размиваш маската ненужна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждът ме облича

Want to read more?

Random works