Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме.
Издигаш ме високо
и завърташ,
косите шибат по лицето мокри,
краката ми са в кал и локви,
ръцете ми разперени те хващат...
Целуваш слепоочията, дъжд,
размиваш маската ненужна,
ще стана истинска, безцветна,
ще изпера сълзите си със твойте капки.
Въртя се бързо, но усещам,
как ти ме преобличаш,
и се връщам.
© Милена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
