Дъждът размаза изгрева си с длан
Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли.
Притисна се в дълбоките им пазви.
Потъна в тях кокетно и се скри
от мъжкия ми поглед да се пази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jean Christophe Все права защищены