29.07.2023 г., 8:00

Дъждът размаза изгрева си с длан

955 1 19

Дъждът размаза изгрева си с длан
и слънцето се спусна снежнобяло-
откъснала се перла от гердан
по склона на планинските овали.
Поеха я сатенени мъгли.
Притисна се в дълбоките им пазви.
Потъна в тях кокетно и се скри
от мъжкия ми поглед да се пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jean Christophe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих! А картината, която си нарисувал с думи, е уникална! Поздрав за таланта!
  • Много идейно!
  • С Валя за СЪС длан
  • Пак ми дойде кален на гости, Жабок!
    За отношението ти към коментиращите тук - Бан! Извинявайте, момичета.

    Яна, такива коментари се помнят. А от автори като теб се помнят дълго.
    Милена, Смути, Ирен, благодаря за усмивките ви.
    Валя, никак не е лошо предложението ти.👍
  • Красива, образност.
    П.П. Аз прочетох СЪС длан

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...