Дълго
Случвало се е
и ще се случи -
някой ден,
но не и днес,
да се срещнат
дядо, баба,
куче, внуче,
в двор, ухаещ
на цветя,
а не в екран.
В рамката
светът им
се събира и дели
на две:
кучето е до детето.
Бабата и дядото -
отсам.
С думи
се целуват
и прегръщат
насред кучешкия лай...
Дълго, дълго
се сбогуват,
за да засънуват
как пристигат
в своя собствен рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
