Случвало се е
и ще се случи -
някой ден,
но не и днес,
да се срещнат
дядо, баба,
куче, внуче,
в двор, ухаещ
на цветя,
а не в екран.
В рамката
светът им
се събира и дели
на две:
кучето е до детето.
Бабата и дядото -
отсам.
С думи
се целуват
и прегръщат
насред кучешкия лай...
Дълго, дълго
се сбогуват,
за да засънуват
как пристигат
в своя собствен рай.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
