29.07.2023 г., 0:43

Дълго

1K 4 18

Случвало се е

и ще се случи -

някой ден,

но не и днес,

да се срещнат

дядо, баба,

куче, внуче,

в двор, ухаещ

на цветя,

а не в екран.

В рамката

светът им

се събира и дели

на две:

кучето е до детето.

Бабата и дядото -

отсам.

С думи

се целуват

и прегръщат

насред кучешкия лай...

Дълго, дълго

се сбогуват,

за да засънуват

как пристигат

в своя собствен рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...