Jackie151 (Антоанета Иванова)
88 5788
12 нояб. 2022 г., 10:05  

Дървото на живота 

  Поэзия » Философская
442 14 44

Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.

 

Красиво бе, нагоре устремено
с листа трептящи – буен водопад
и шепот чух, мелодии неземни
участваха в небесния парад.

 

Дървото беше с пет големи кпона
на две дели се всеки негов клон.
листа под него аз видях отронени,
почиващи до ствола му без стон.

 

Аз знаех, бе дървото на живота
и всяко раздвоение бе път,
поет без грях и горест в две посоки
и всеки клон - това бе моят път.

 

А клоните растяха без съмнения,
бе сбъдване на моята мечта,
и всеки клон приличаше на мене,
аз бях чрез тях навсякъде в света.

 

Душата ми се пръсна в измерения,
в пространства и посоки скри се в миг,
и сля в едно почувствани видения,
усетих аз живота многолик.

 

Усетих паралелно съществуване,
а миналото - част от Вечността.
И тайната от хората забулена
разкри ми се с неземна простота.

 

Събудих се, но споменът остана,
отнякъде дочух Небесен зов!
Изплъзна се, не мога да го хвана,
но даде ми космическа любов.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Хел и хубава вечер от мен!
  • Мислила съм, Иржи за тези паралелни животи. И филми обичам да гледам на тази тема и да си мечтая. Колко са ни ограничени сетивата и колко многоизмерен е светът!
    Но все пак вярвам, че ще дойде момент, в който всичко ще ни се изясни! Благодаря ти и те прегръщам!
  • Прекрасно стихотворение
  • Ето това трябва да правиш, Тони, когато те нападат тъжни мисли! Да сънуваш! Как ли? Като си легнеш, се настройваш като някакъв уред с някаква тема... Сигурна съм, че и на яве си мислела за този паралелен живот! Обичам да гледам звездите и винаги си мисля "дали има живот, как ли изглеждат "жителите" му и ще дойде ли време да си "ходим на гости"!!! И спиш като бебе!
  • Извинявайте Ким и Доче, едва сега видях коментарите ви.
    Ким, не само размисли и мечти. Тук писа един потребител и ме убеждаваше, че това е против волята Божия. Но не - не съм съгласна. Дори не си го представям на друга планета, а тук. Имаше един филм, много хубав - "Плъзгащи се врати" с Гуинет Поутроу. Ако го гледаш, ще разбереш какво имам предвид.
    Сигурна съм, че светът е многоизмерен и ние нищо още не знаем за него!
    Хубав ден, момичета!
  • Много ми хареса! Не само, че съм фен на теорията за паралелни реалности, но съм и убедена, че всеки наш избор генерира нова паралелна вселена. Поздрав, Тони!
  • Харесах!
  • Прекрасно описание на паралелностите! 🍀 Не е лесно на ограниченият земен разум да ги проумее. Сънищата ни разкриват много за същността и реалната реалност /😊/ на съществуването, но не всеки им обръща внимание. Впримчени във физическата част на живота не виждаме голямата картинка. Мисля, че идват времена на всеобщо пробуждане, но понякога се чудя дали то няма пък да убие мистерията и с това красотата на живота ни тук, на Земята?! 🙄
    Сега се сещам как още петнадесетгодишна, преди да съм чела книги по темата, с най-добрият ми приятел се чудехме за неща като това дали няма планета, на която да съществуваме паралелно и да водим нещо като огледален живот и.тн... 🙄
    Как ме размисли с този чуден стих, Джаки! Оригинална идея и е супер! ✌❤
  • Благодаря, Яни! Много ми е приятно твоето присъствие! Желая ти много вдъхновение, мила!
  • Прекрасно казано!❤️
  • Благодаря, Злати! Приятно ми е, че си тук! Хубава вечер!
  • Бленувай, Тони! Сънувай! Образност, красота, майсторство! Поздравления, мила!
  • Благодаря за оценката, мила! Хубав ден ти желая!
  • Тони, много ми хареса стихотворението. Дали съществува или не паралелна вселена го усещам като философска тема тук. Не като чисто физическо съществуване и не виждам защо откровениците спорят тук. В поезията всичко е възможно, а когато е поднесено красиво е удоволствие да се чете.
  • Радвам се, че така го усещаш, Петя! Благодаря ти от сърце и приятен ден!
  • Трудно е, но ти си се справила. Браво.
  • Приятно ми е, Нина! Не ми се удава да напиша разказ, а в стихове е трудно да се опише. Имам много наблюдения!
    Хубав уикенд, мила!
  • Харесва ми идеята заложена в стиха. И аз съм " фен" на паралелното съществуване.
  • 💗
  • Благодаря ти,Силве, и ми липсваш много!
  • Вълшебно е, Тони!
  • Благодаря, Таня от сърце!
  • Харесва ми!
    Поздравления
  • Светът е една загадка и ние, впримчени в сивото ежедневие не знаем колко интересни неща има в него. И паралелните светове, и измеренията и на мен са ми слабост, много книги съм прочела за тях. Сигурна съм, че ако имаш желание, ще ти се предостави възможност да ги опознаеш.
    Сега и аз, като теб ще ти кажа - успех!
  • Паралелните светове са ми слабост.
    Нашите измерения са твърде малко за душата.
    Виновна си пред мен, .
    С този стих ме накара да стана многословен.
    Поздрави! Успех!
  • Приятно ми е, че ти хареса, Иван! Много вдъхновение ти желая!
  • Браво! Поздравления за поемата, Антоанета!
  • Благодаря ти, Мини! Радвам се, че ти хареса! Хубав да бъде денят ти!
  • Прекрасен стих Тони! Да , по време на сън душата ни пребивава и в други измерения,които виждаме под формата на сънуване.Много добре си описала това състояние, като си използвала за пример дървото.
    Хареса ми стихът и те поздравявам!
  • Метроном, не желая повече спорове в коментарното ми поле. Уважавам мнение, различно от моето, но няма да налагам на никого каквото и да било.
  • Благодаря, Стойчо, че ме разбра! Коментарът ти е полет на мисълта, извън оковите на този живот!
  • И в крайна сметка колко ''парчета'' на брой е душата ми (Аз)?! Филмите са си филми. Реалността е една.
  • Ама разбира се, че има паралелен свят!
    И всеки от нас носи частица от него:той наистина идва в сънищата на любовта.Мечтите го носят на крилете си. Реалността и Времето са измислени от хората, за да добият някакъв систематичен ред в душата на живота.
    Поздравления, Тони!
  • Носим отговорност за решенията си в този живот (реалност). А не за това какво би могло да бъде, ако бяхме постъпили иначе. Не казвам нещо сложно за разбиране.
    Нима Господ ще ме съди за хипотетично престъпление, което съм сторил в някаква хипотетична ситуация, в хипотетична реалност... без аз да знам за това?! Абсурд!
  • Във всеки избор си носим отговорността. Например - дали ще свържем живота си с даден човек, или с друг. При всеки избор ще се случат различни неща и ситуации, за които ще отговаряме. И ще натрупаме повече опит.
    Мнението си е твое и няма да го оспорвам. Не сме еднакви хора и никога няма да имаме еднакви мисли.
  • Не съм съгласен с Антоанета. Съществува само една реалност. В противен случай би трябвало да носим отговорност за думите и постъпките си и в останалите реалности. А не е така. И в колко ''реалности'' Синът Божи, трябва да се разпъне за да изкупи греховете ни. Това е неприемливо за мен.
    Не желая да влизам в спор, но като чета подобни бисери... не мога да си измълча.
  • Много филми гледам, Тони. След Матрицата, сега се сетих за дървото на живота в Аватар. Разбирам те!
  • Идеята за паралелното съществуване отдавна е пропита в моите мисли. Ще го обясня така - при всеки избор и две решения, произтичащи от него, нашият път се раздвоява и ние паралелно живеем, като имаме живот и в двата ни избора.
    Дано си ме разбрал!
  • Прекрасен стих, Антоанета!
    Звучи като наистина преживяно видение в съня. И финалът е разкошен.
    Обобщаваш до макс идеята за съществуването на нещата. Поздравявам те!
  • Това, което душата ми бленува, това сънувам!
  • Сънувала си някаква хубава матрица, Тони!
    А аз сънувам само войни и момета! 😀
  • Благодаря, Валери от сърце!
    Вили, не се коси, оти ще ти мине!
    Хубав ден ви желая!
  • Ох, Тони, много е хубаво. Аз днес съм малко избесняла. Дано ме извините.
  • Браво!
Предложения
: ??:??