Дървото на живота
Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено
с листа трептящи – буен водопад
и шепот чух, мелодии неземни
участваха в небесния парад.
Дървото беше с пет големи кпона
на две дели се всеки негов клон.
листа под него аз видях отронени,
почиващи до ствола му без стон.
Аз знаех, бе дървото на живота
и всяко раздвоение бе път,
поет без грях и горест в две посоки
и всеки клон - това бе моят път.
А клоните растяха без съмнения,
бе сбъдване на моята мечта,
и всеки клон приличаше на мене,
аз бях чрез тях навсякъде в света.
Душата ми се пръсна в измерения,
в пространства и посоки скри се в миг,
и сля в едно почувствани видения,
усетих аз живота многолик.
Усетих паралелно съществуване,
а миналото - част от Вечността.
И тайната от хората забулена
разкри ми се с неземна простота.
Събудих се, но споменът остана,
отнякъде дочух Небесен зов!
Изплъзна се, не мога да го хвана,
но даде ми космическа любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
