Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено
с листа трептящи – буен водопад
и шепот чух, мелодии неземни
участваха в небесния парад.
Дървото беше с пет големи кпона
на две дели се всеки негов клон.
листа под него аз видях отронени,
почиващи до ствола му без стон.
Аз знаех, бе дървото на живота
и всяко раздвоение бе път,
поет без грях и горест в две посоки
и всеки клон - това бе моят път.
А клоните растяха без съмнения,
бе сбъдване на моята мечта,
и всеки клон приличаше на мене,
аз бях чрез тях навсякъде в света.
Душата ми се пръсна в измерения,
в пространства и посоки скри се в миг,
и сля в едно почувствани видения,
усетих аз живота многолик.
Усетих паралелно съществуване,
а миналото - част от Вечността.
И тайната от хората забулена
разкри ми се с неземна простота.
Събудих се, но споменът остана,
отнякъде дочух Небесен зов!
Изплъзна се, не мога да го хвана,
но даде ми космическа любов.
© Антоанета Иванова All rights reserved.