30 мар. 2011 г., 14:13

Дзенградинена жена

1.2K 0 9

Дзенградинена жена

Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
Щъркели мътят във старото си гнездо.
Черно-бяло е всичко и е толкова свято.
Два клюна протракват и Господ надава ухо.

Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
Вълните ги зная само от твойте коси.
Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
Толкова кратка, че и катаната я боли...

Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
и с тебе танцува най-дългия, вечния блус...

- - -
*Мико - магьосница

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...