ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Дзенградинена жена 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

• vedrina (Марина Стоянова)

  2011-05-02T19:24:43+03:00
  Зашеметяващ стих - както красивата природа ни омайва и ни изпълва с трепет...!!!
• monilia (Симеон Пенчев)

  2011-05-02T19:09:14+03:00
  Чудесно е!
  Нежно, влюбено!
  
• koral (Кирилка Пачева)

  2011-04-04T19:35:43+03:00
  Напълни ми сърцето с любов и дзен! Благодаря ти и много вдъхновение ти желая!
• Laska (Ласка Александрова)

  2011-04-04T19:07:19+03:00
  нежно и много красиво...
  Поздрав!
• Traum (Цвети Йорданова)

  2011-03-31T18:33:21+03:00
  Красиво видение! Поздрав!
• ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

  2011-03-30T19:44:46+03:00
  Приятели,
  в моята любовна лирика е имало много сънища, но такъв не е имало!
  Аз никога не съм хвърчал в облаците, не можах да се науча...
  Може някой да вкара актуални събития в любовна лирика, може и някой да се познае в стиха ми... Кой знае...
  Оставам си искренно ваш, обикновен земен човечец и ви благодаря:
  Кр.Дяков
• zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

  2011-03-30T17:49:31+03:00
  Медитация!!!...
• ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

  2011-03-30T16:21:40+03:00
  До
  Негово Превъзходителство
  Посланника на Япония в България
  
  
  ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
  
  Аз, Красимир Генков Дяков,
  
  един обикновен български гражданин, си позволявам да отнема двайсет секунди от ценното Ви време.
  
  Все исках, а все не намирах думите - най-милите, най-добрите.
  
  Съболезнования за загиналите, Ваше Превъзходителство, Вяра и Кураж!
  
  Когато човек уважава някого, той подарява най-скъпото си...
  
  Сънувах красива японска жена в градина от цветя и езеро, в ръцете си държеше ветрило с този надпис, който използвах за заглавие и всичко бе една красота. Тя ми продиктува думите, аз се събудих и ги написах...
  
  Дзенградинена жена
  Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
  Щъркели мътят във старото си гнездо.
  Черно - бяло е всичко и е толкова свято.
  Два клюна протракват и Господ надава ухо.
  
  Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
  Вълните ги зная само от твоите коси.
  Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
  Толкова кратка, че и катаната я боли...
  
  Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
  с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
  Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
  и с тебе танцува най - дългия, вечния блус...
  
  - - -
  *Мико - магьосница
  Моите искренни уважения:
  Красимир Дяков
  България
  гр. Русе
  
  
• danda (Даниела)

  2011-03-30T14:33:43+03:00
  !!! Харесва ми да се отбивам на твоята страничка!