Mar 30, 2011, 2:13 PM

Дзенградинена жена

  Poetry » Love
1.1K 0 9

Дзенградинена жена

Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
Щъркели мътят във старото си гнездо.
Черно-бяло е всичко и е толкова свято.
Два клюна протракват и Господ надава ухо.

Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
Вълните ги зная само от твойте коси.
Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
Толкова кратка, че и катаната я боли...

Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
и с тебе танцува най-дългия, вечния блус...

- - -
*Мико - магьосница

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...