Дзенградинена жена
Дзенградинена жена
Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
Щъркели мътят във старото си гнездо.
Черно-бяло е всичко и е толкова свято.
Два клюна протракват и Господ надава ухо.
Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
Вълните ги зная само от твойте коси.
Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
Толкова кратка, че и катаната я боли...
Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
и с тебе танцува най-дългия, вечния блус...
- - -
*Мико - магьосница
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
