30.03.2011 г., 14:13 ч.

Дзенградинена жена 

  Поезия » Любовна
954 0 9

Дзенградинена жена

Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
Щъркели мътят във старото си гнездо.
Черно-бяло е всичко и е толкова свято.
Два клюна протракват и Господ надава ухо.

Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
Вълните ги зная само от твойте коси.
Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
Толкова кратка, че и катаната я боли...

Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
и с тебе танцува най-дългия, вечния блус...

- - -
*Мико - магьосница

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зашеметяващ стих - както красивата природа ни омайва и ни изпълва с трепет...!!!
  • Чудесно е!
    Нежно, влюбено!
  • Напълни ми сърцето с любов и дзен! Благодаря ти и много вдъхновение ти желая!
  • нежно и много красиво...
    Поздрав!
  • Красиво видение! Поздрав!
  • Приятели,
    в моята любовна лирика е имало много сънища, но такъв не е имало!
    Аз никога не съм хвърчал в облаците, не можах да се науча...
    Може някой да вкара актуални събития в любовна лирика, може и някой да се познае в стиха ми... Кой знае...
    Оставам си искренно ваш, обикновен земен човечец и ви благодаря:
    Кр.Дяков
  • Медитация!!!...
  • До
    Негово Превъзходителство
    Посланника на Япония в България


    ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

    Аз, Красимир Генков Дяков,

    един обикновен български гражданин, си позволявам да отнема двайсет секунди от ценното Ви време.

    Все исках, а все не намирах думите - най-милите, най-добрите.

    Съболезнования за загиналите, Ваше Превъзходителство, Вяра и Кураж!

    Когато човек уважава някого, той подарява най-скъпото си...

    Сънувах красива японска жена в градина от цветя и езеро, в ръцете си държеше ветрило с този надпис, който използвах за заглавие и всичко бе една красота. Тя ми продиктува думите, аз се събудих и ги написах...

    Дзенградинена жена
    Мъничка Мико*, защо развълнува земята?!
    Щъркели мътят във старото си гнездо.
    Черно - бяло е всичко и е толкова свято.
    Два клюна протракват и Господ надава ухо.

    Мъничка Мико, къде се скриха очите ти?!
    Вълните ги зная само от твоите коси.
    Сакури цъфтяха по вулканите на гърдите ти.
    Толкова кратка, че и катаната я боли...

    Мъничка Мико, щом почне земя да обича,
    с вулкани ридае и вопли раздира във трус...
    Мъничка Мико, целувка, прегръдка и вричане,
    и с тебе танцува най - дългия, вечния блус...

    - - -
    *Мико - магьосница
    Моите искренни уважения:
    Красимир Дяков
    България
    гр. Русе

  • !!! Харесва ми да се отбивам на твоята страничка!
Предложения
: ??:??