16 дек. 2007 г., 23:13

* * *

1.3K 0 3
Любов необяснима,
дошла на този свят,
кой гълъб те донесе,
за да стоплиш нечие сърце.
Като тих ветрец полъхваш,
в сърцето, без да питаш, се зараждаш,
като огън изпепеляваш нашите сърца
и сплотяваш две изгубени души.
Любов - влак без спирка,
любов - слънцето, което ни огрява,
жива ли е, тя прощава.
Но огънят стихва
и тя си отива така необяснимо,
както е дошла.
Остава само пепелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Добре дошла!!!
    Хубав стих!!!
  • добре дошла, с хубав стих
    идваш при нас.с много обич за теб.
  • Мила Мими като първо стихотворение е страхотно!!!
    Много ми хареса, толкова е истинско!!!
    Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...