16 дек. 2007 г., 23:13

* * *

1.3K 0 3
Любов необяснима,
дошла на този свят,
кой гълъб те донесе,
за да стоплиш нечие сърце.
Като тих ветрец полъхваш,
в сърцето, без да питаш, се зараждаш,
като огън изпепеляваш нашите сърца
и сплотяваш две изгубени души.
Любов - влак без спирка,
любов - слънцето, което ни огрява,
жива ли е, тя прощава.
Но огънят стихва
и тя си отива така необяснимо,
както е дошла.
Остава само пепелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Добре дошла!!!
    Хубав стих!!!
  • добре дошла, с хубав стих
    идваш при нас.с много обич за теб.
  • Мила Мими като първо стихотворение е страхотно!!!
    Много ми хареса, толкова е истинско!!!
    Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...