16.12.2007 г., 23:13

* * *

1.3K 0 3
Любов необяснима,
дошла на този свят,
кой гълъб те донесе,
за да стоплиш нечие сърце.
Като тих ветрец полъхваш,
в сърцето, без да питаш, се зараждаш,
като огън изпепеляваш нашите сърца
и сплотяваш две изгубени души.
Любов - влак без спирка,
любов - слънцето, което ни огрява,
жива ли е, тя прощава.
Но огънят стихва
и тя си отива така необяснимо,
както е дошла.
Остава само пепелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Добре дошла!!!
    Хубав стих!!!
  • добре дошла, с хубав стих
    идваш при нас.с много обич за теб.
  • Мила Мими като първо стихотворение е страхотно!!!
    Много ми хареса, толкова е истинско!!!
    Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...