* * *
дошла на този свят,
кой гълъб те донесе,
за да стоплиш нечие сърце.
Като тих ветрец полъхваш,
в сърцето, без да питаш, се зараждаш,
като огън изпепеляваш нашите сърца
и сплотяваш две изгубени души.
Любов - влак без спирка,
любов - слънцето, което ни огрява,
жива ли е, тя прощава.
Но огънят стихва
и тя си отива така необяснимо,
както е дошла.
Остава само пепелта.
© Мима All rights reserved.
