Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб
с трохите си горчиви ме задавя.
И бледа като лунна светлина
вървя по стръмни каменни пътеки,
сподирена във хладна тишина
от упреците ти нелеки.
Разбрала съм – не ме очаква лъч,
ни ласкави усмивки топли –
изтриваш ги с отровна жлъч –
усойница в сърце от вопли. ...