10.04.2013 г., 9:06

***

804 0 0

Безпътна като просяк сляп

от самота разнищвана изгарям.

Съчувствието ти – подхвърлен хляб

с трохите си горчиви ме задавя.


И бледа като лунна светлина

вървя по стръмни каменни пътеки,

сподирена във хладна тишина

от упреците ти нелеки.


Разбрала съм – не ме очаква лъч,

ни ласкави усмивки топли –

изтриваш ги с отровна жлъч –

усойница в сърце от вопли.


Но в този миг надвиснал като гръм,

прорязал като мълния небето,

аз виждам, че се сбъдва моят сън

и болката намира път в сърцето.


Надежди плахи дълго ще кървят,

дърветата ще съхнат в двори пусти.

Сбогувам се – остават да тежат

веригите на грешните ти устни.

Живка Юрукова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Юрукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...