Apr 10, 2013, 9:06 AM

***

  Poetry
802 0 0

Безпътна като просяк сляп

от самота разнищвана изгарям.

Съчувствието ти – подхвърлен хляб

с трохите си горчиви ме задавя.


И бледа като лунна светлина

вървя по стръмни каменни пътеки,

сподирена във хладна тишина

от упреците ти нелеки.


Разбрала съм – не ме очаква лъч,

ни ласкави усмивки топли –

изтриваш ги с отровна жлъч –

усойница в сърце от вопли.


Но в този миг надвиснал като гръм,

прорязал като мълния небето,

аз виждам, че се сбъдва моят сън

и болката намира път в сърцето.


Надежди плахи дълго ще кървят,

дърветата ще съхнат в двори пусти.

Сбогувам се – остават да тежат

веригите на грешните ти устни.

Живка Юрукова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Юрукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...