Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5891
7 нояб. 2024 г., 11:17

Един към друг 

  Поэзия » Любовная
264 9 15

 

Ти се промъкна съвсем ненадейно в живота ми.
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.

 

Ти ми остави една недопята мелодия.
Аз я превърнах в симфония – вечна и истинска –
и я помолих към теб да ме връща и води
и близостта между нас да задържа завинаги.

 

Срещи внезапни ни чакаха пак, неизпитани.
Топло докосване, разкази, после раздели.
Десет години – и много, и малко  – наситени,
бяхме далечни, в пространство изгубили себе си.

 

Дните без теб ми се струваха бавни, мъчителни.
Ти в същността ми си там – надълбоко проникнал.
Аз те зовях в самотата на нощи пленителни
и без мечните за тебе не можех да свикна.

 

Ти подари ми безброй часове на очакване.
Благодаря ти, Скитнико!
 

© Антоанета Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

5 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??