Един към друг
Ти се промъкна съвсем ненадейно в живота ми.
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.
Ти ми остави една недопята мелодия.
Аз я превърнах в симфония – вечна и истинска –
и я помолих към теб да ме връща и води
и близостта между нас да задържа завинаги.
Срещи внезапни ни чакаха пак, неизпитани.
Топло докосване, разкази, после раздели.
Десет години – и много, и малко – наситени,
бяхме далечни, в пространство изгубили себе си.
Дните без теб ми се струваха бавни, мъчителни.
Ти в същността ми си там – надълбоко проникнал.
Аз те зовях в самотата на нощи пленителни
и без мечните за тебе не можех да свикна.
Ти подари ми безброй часове на очакване.
Благодаря ти, Скитнико!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
