Един към друг
Ти се промъкна съвсем ненадейно в живота ми.
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.
Ти ми остави една недопята мелодия.
Аз я превърнах в симфония – вечна и истинска –
и я помолих към теб да ме връща и води
и близостта между нас да задържа завинаги.
Срещи внезапни ни чакаха пак, неизпитани.
Топло докосване, разкази, после раздели.
Десет години – и много, и малко – наситени,
бяхме далечни, в пространство изгубили себе си.
Дните без теб ми се струваха бавни, мъчителни.
Ти в същността ми си там – надълбоко проникнал.
Аз те зовях в самотата на нощи пленителни
и без мечните за тебе не можех да свикна.
Ти подари ми безброй часове на очакване.
Благодаря ти, Скитнико!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
