Въртя, наум,
един въпрос,
а той
завира
в тишината нос.
Да бе кутре,
да вдигне шум,
с гласец,
по-страшен
от куршум...
Над локвичката
от солена кал,
кой тук
на лудостта
не би се смял,
оглеждайки
следите от борбата -
врагът,
езикът наш,
превзел е сетивата.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены