Apr 25, 2022, 8:39 PM

Един въпрос

  Poetry » Other
688 2 10

Въртя, наум,

един въпрос,

а той

завира

в тишината нос.

Да бе кутре,

да вдигне шум,

с гласец,

по-страшен

от куршум...

Над локвичката

от солена кал,

кой тук

на лудостта

не би се смял,

оглеждайки

следите от борбата -

врагът,

езикът наш,

превзел е сетивата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...