Като вълк единак сред лепливата същност на мрака,
ръфаш живата плът на нощта
и безбожно луната кълвеш.
В тази приказка бяла
никой никъде тебе не чака
и не крие сърцето ти вълче
нито зрънце човешки копнеж.
А навън бяла зима пак перлени ризи размята...
Как така все танцува, танцува над нечии живот!
Красотата е смърт
и смъртта се пропи в красотата...
Ще завие земята замръзнала, ...