Една чаша любов
Лежи на пода чашата, която
в яда си ти за нищо потроши.
Заби се стъкълце едно отляво,
в сърцето драскотина прокърви.
Преглътнах сухо глътката горчива,
отровата отмих със две сълзи.
И ето, че отново съм щастлива –
изваях нова чаша с нежен стих.
Кристала смесих със любовно биле,
със огън от очите ти го сгрях
и го калих с усмивка – мен да пиеш.
От тебе да си тръгна не успях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Фъртунова Все права защищены
